събота, 23 октомври 2010 г.

ЖАДНА ЗА ЛЮБОВ

Единствената любов, която остава завинаги, е любовта, която е преживяла всичко: разочарования, падения, предателства, която е приела тъжния факт, че накрая не остава никакво друго желание, освен желанието да имаш някого до себе си.Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да срещнеш някого отново, първо трябва да се сбогуваш с него. А щом сте приятели,непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота.

Научи се да се усмихваш на непознатия, с който се разминаваш, без да имаш задни мисли, а просто заради удоволствието, което ще изпиташ! Научи се да обичаш, без да чакаш нищо в замяна, нито внимание, нито голяма любов, нито дори надеждата, че ще бъдеш обичан! Научи се да даваш, да даваш без да вземаш, просто се научи! Научи се да обичаш, да обичаш без да чакаш да отвърнат на чувствата ти, да обичаш и да се раздаваш докрай! Научи се да се усмихваш, само заради самия жест, без да чакаш отплата! Научи се да живееш и да си тръгнеш, когато е необходимо! Научи се да чакаш, да се наслаждаваш на пълното щастие, което си полу4ил сякъш погрешка, когато изобщо не си го очаквал! Научи се да вярваш, за да можеш да победиш страха си от празнотата, пропила се дълбоко в теб, и прозираща, когато се вглеждащ в себе си! Научи се да страдаш тихо и без да издадеш ни стон, без да се браниш, нито да се бориш, да страдаш толкова силно, че да искаш да умреш! След това се научи да се изправяш, като феникс в пепелта, изпълнен с толкова любов, която да раздаваш, че да можеш да загърбиш миналото си! Да обичаш без да чакаш да отвърнат на чувствата ти, да обичаш и да се раздадеш докрай! Научи се да мечтаеш, да мечтаеш за давама, само като затвориш очите си! Научи се да даваш, без да се връщаш назад и без да поставяш условия! Научи се да оставаш, и да се бориш, да отстояваш позициите си докрай, да останеш въпреки всичко.

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

ИСТИНА.

Живуркаме, а мислим, че живеем,
сънуваме, а мислим, че летим.
Презираме, а мислим, че милеем,
застиваме, а мислим, че горим.
Обичаме, а ревност ни разяжда,
гордеем се с имоти и коли.
Заспиваме с неутолена жажда,
събуждаме се с розови мечти.
Преструваме се, правим кариера,
а тъпчем като роби в пепелта.
Запътени към евроманиера,
забравяме за порива в кръвта.
Гордеем се, а вътрешно ридаем,
душите си лекуваме с лъжи.
Дребнаво и уверено се каем,
а от срама притваряме очи.
Кога ще проумеем, че в живота
най-ценното е себе си да сме?!
Не е ли време пътя на съдбата
да ръководи вярното сърце?!