ИСТИНА.

Живуркаме, а мислим, че живеем,
сънуваме, а мислим, че летим.
Презираме, а мислим, че милеем,
застиваме, а мислим, че горим.
Обичаме, а ревност ни разяжда,
гордеем се с имоти и коли.
Заспиваме с неутолена жажда,
събуждаме се с розови мечти.
Преструваме се, правим кариера,
а тъпчем като роби в пепелта.
Запътени към евроманиера,
забравяме за порива в кръвта.
Гордеем се, а вътрешно ридаем,
душите си лекуваме с лъжи.
Дребнаво и уверено се каем,
а от срама притваряме очи.
Кога ще проумеем, че в живота
най-ценното е себе си да сме?!
Не е ли време пътя на съдбата
да ръководи вярното сърце?!